…ето например един Христо Стоичков, който в първото си интервю едвам му се разбираше ….сега три месеца по-късно говори почти плавно, да с малко дребни.кофти грешки, но всичко му се разбира…
можеби, когато човек иска да направи нещо не трябва да слуша критиците,нито телевизора или новините, трябва само да бъдат сърцето и разума…..малко философски днес, така е то. 
ето тъй се прави – шегувайте се с Ицето, той учи езици и футбол в Африка, ето вече не псува, като нищо ще покори и Европа….не България , има твърде много песимисти, Европа. Ще му е тамън за втори път.
За мен разликата е огромна, невероятна , убийствена. Браво, така се прави!
Айде , че вече се оригвам на тримата мускетари
…той е лош…по-точно ядосан. нещата не се получават и той сумти сърдито и гледа изпод вежди .. тя почти е станала една , защото очите са страховито присвити, като крило на пикиращ японски самолет…. гадно му е…
той е млад програмист, не чак толкова млад….иначе симпатично момче….нуждае се от баня, даже две…всеки от колегите го търси и пита за нещо и той едвам смогва, има чуството че винаги е закъснял…a положението с банята се влошава постепенно, но неумолимо…той не усеща, но въпреки това се дразни още повече …. ку-ку, 18 часа
и …..Баняяяяяяяяяя 
парти тайм! той с умерено щастлива усмивка влиза в банята , гледа се в огледалото и цъка недоволно с език…чака топлата вода….и тогава , о чудо…всичко се променя….
Излиза и се чувства, все едно е изпитал духовно по своята същност преживяване, като че ли се е докоснал до момичето, което обича, като че ли току що е започнал своя нов живот ….разбира че е приемал нещата много по-тежко и ядосано, изведнъж разбира пределно добре колегите си, обещава си да се владеее ( което прави междудругото, но някак си пропуска момента за кратка почивка, с която „да се върне в играта“ ) и да, сега се връща обратно в играта, бак ин Дъ гейм , готов да се справи с малки до средни проблеми – просто защото големите са вече опаковали багажите и тръгнали на почивка извън София …. което е хипер-яката-идея и той сериозно обмисля поне да отиде до северния парк пеша. ей го къде е , току виж намерил дядо за шах
a поуката мисля че е очевидна…
личната хигиена – майка на прогреса !
Pfu
…щях да печеля състезания, само когато грам не ми пука за резултата. сега си мисля за този тип спортисти, които уж са добри , имат техника и като цяло винаги са поне на второ място… защо ли ? ами психика, брат. просто не издържат или подсъзнателно имат бариери, защото си мислят , че всъщност не са дост. добри. а то не е така, но те просто предпочитат да мислят така за себе си… и си остават в ниското. а всъщност, това , което прави големите спортисти и въобще победители …. е точно психиката, всичко друго се научава и усвоява. Ха , а новото е че и психиката .т.е . харакера се оформя, т.е. стигам толкова далеч, че твърдя, че човек може да си избира характера донякъде…точно толкова, колкото добрия шофьор знае най-добрата комбинация от скорост, предавка и наклон на пътя за конкретната ситуация…. и това му идва инстинктивно, той опредлено не изпада в хипер философски размисъл, докато изпреварва Тир по нанадолнището на Шипка да речем… а това не му е вродено, научил го е….
следователно , идеята е че доста „невъзможни“ наглед неща биха могли да се усвоят, малко или много . стига човек да има къде да си записва… и ето това е идеята на този блог – просто, уви не съм толкова подреден , колкото ми се иска а и пиша по много грозноват и нечетлив начин. и да когато съм писал нещо трябва да знам че е твърде интересно, за да го прочета отново и тогава да го набера на компютъра…. да , за мен „мишката изяде книжката“, а хипопотама- слона.
Ой, пук, стоп
Всяко нещо си има едно малко и простичко „не“ :
работата си има „не“-доспиване,
bmw-тата си имат катаджии,
тийнейджърите си имат акне и т.н.
да не говорим че всеяко нещо си има противоположност или (както сигурно би казал А. (р)Айнщайн ) – нейното отсъствие. Станах тази сутрин и докато писах може би най-баш-от-мен пожелание за Рд се замислих , че според бая хора съм едно голямо тийнейджърче , “ като емоционално развитие напомням на 12 годишен и т.н.“ , след това си казах , че сигурно съм , ахем , да , емоционално не-развит , което в крайна сметка така и не знам какво значи.
вариант а) че не мога да чувствам разни неща – примерно студ, глад, любов, щастие и т.н.
Което май не е така, защото за студа и глада си знам отдавна , в в момента май разбирам , че любовта е много сладка форма на мечти , която разбира се може и да наранява, но в крайна сметка иначе нямаше да е истинско ,нали ? Kолкото до щастието то май е доста абстрактна концепция и има поне 18 хиляди начина да се опише и да се усети – единият е да си казваш – „оу аз съм щастлив!!!“ и после стреснато да се оглеждаш за нещо , което би могло да те направи нещастен и опа voilla то да се случи (защо ли), а другия вариант е съвсем по тийнейджърски да си кажеш – аз съм щастлив и ми е супер яко , много се кефя , много ме кефиш , благодаря, arigato , калимера (май беше друго ) и да продължаваш напред и да се чувстваш щастлив. Други нема, брат, поздрави на който не може да брои, значи-е-от-наш’тееее
вариантъ Бъ) за какво беше (?) , а да емоционалната не-до-развитост, (разбираш ли). Като бях на 16 учех и преподавах(! ) на едно място , където имаше нещо , наречено „манифест на емоционално недоразвитите“, не си спомням какво точно беше, но май нещо от сорта, че някои неща в света не ни достигат и винаги се стремим към още (ок, до известна степен момента с недостигането е кофти) или пък беше нещо за това как сме различни от другите и те не могат да ни разберат ( което е super cool , стига да не е самоцел) или пък беше нещо за прогнозата за времето …. както и да е може би донякъде емоционалната не-доразвитост тук е нещо позитивно , защото значи отказ да се набухаш в нормите , коловозите на обществото ( пък после ходи да слушаш Горан Брегович, ако си се шибнал в клетката с 220 ) клетката на хипер уредения и уравновесен живот, i mean.
вариант Щъ) (това винаги е трябвало да е третата буква от азбуката, според мен в нашия език не и е отдадено заслуженото ) слагам я за берекет тук , май нямам много какво да добавя.
Всъщнот името на публикацията можеше съвсем спокойно да бъде и „носете розово по време на боб“ , но помислих че с такова заглавие ще взема да стана твърде известен ( на 4 км и то не в парти-центъра 
)
je t’aime !
…за мен
И да , сега разбирам , че когато човек обича и това е хубаво той е себе си , не трябва да е някой друг , трябва да достига точно такъв какъвто е , трябва да е уверен и силен , трябва да се чувства на място , без особени страхове за утрешния ден ….Каквото трябва да се случи , ще стане ! Wъпросът е че каквото искаме да стане , по често не се получава, особено ако не правим нищо . затова, братко действай здраво по пътя към щастието , защото далечен е той и мачтите са едва-едва на хоризонта, но пътят ще е прекрасен и достатъчно дълъг за да има щастие и любов , приятели и усмивки. въпросът е само да продължаваш по него всеки ден , напред към новите морета , воден от звездите и нейната усмивка …. Нейната усмивка …. е Твоята и да знам че не мога да съм често до теб, не мога да съм близо до теб, нямаме това, което всички други(почти) имат …но пък мога да пътувам до теб, да те откривам в играта на вятъра и облаците , в сезоните на земята , в пътя към самолета нагоре и надолу , север и юг, дотам и обратно. Мога да те откривам в сънищата си и да се усмихвам отново и отново , мисля че мога да ти дам и свободата , ако я искаш , ако пък ли я намираш в мен ще опитам да полетим заедно, към копринено-алените небеса на щастието…Или поне можем да стигнем наистина близо до там, вярвам го зная го желая го! ( и както си личи, много силно си вярвам ) ))
Днес разбрах , че за едно момиче „може би “ най-често значи „не“ . разбрах , че понякога не е хубаво да съм нахален, особено ако не искам да разбера точно докъде стигам наистина.Разбрах, че е важно да си естествен и в крайна сметка да не ти пука много , много , че красотата си е там , въпросът е дали можеш да я видиш или не. Хора като мен обвързват красивото преживяване с човек, който никога не е до тях, никога не е в наличност, винаги е мечта. Хора като мен винаги са болезненено привързани, влюбени , в илюзия, в човек (айде за мен – момиче ) , което никога не съществува или поне никъде другаде , but in their minds. И затова са готови да припишат най-невероятни качества, на човека, който в момента харесват, дори стигат до крайност и казват – аз го / я обичам , той е еди какъв си, разбран/а човечен/а и най-вече , различен/а от всички останали . И така, незабелязано от всички този човек се издига в култ , сами го вдигаме на пиедестал от който тя/той може да се разпорежда съвсем свободно, което в крайна сметка се оказва съвсем ugly ситуация. Най-малкото, защото никой не е щастлив.
А за сметка на мечтите , на всичото това, човек може да се наслаждава на усещането, което получава и прави всеки ден, да , правилно , не е uber , но е истинско, може да се докосне, докато другото е точно толкова кухо, колкото това да си с различна жена всяка вечер – в крайна сметка и двете крайности са лишени от смисъл. Който надали ще намеря утре сутринта
Ако днес мога да оприлича Живота на нещо, то е точно това. Понякога се налага да правим избор и компромис и обикновенно това е много, много трудна задача. В днешния „казус“ човек винаги може да избере да опита и в друг магазин или напълно да се откаже от яденето на шоколад…. другият казус е за младият човек, който къса самотна и много красива роза за приятелката си – дали това е добро или лошо ?
[15:17:34] КБ: e lud i vse pak iska6 LI DA MINE6 PREZ NAZE
[15:17:34] КБ:DA SE VIDIME
[15:17:35] КБ:
[15:17:47] КБ: 4e tia kasni razhodki me samnqva6
[15:18:18] АЗ: хахаххаххахххах (rofl)
[15:18:22] АЗ: е не бате
[15:18:36] КБ: e kak taka NE
[15:18:37] АЗ: ако тръгна да те свалям ще трябва после да се оженим ….
[15:18:46] КБ: AAHAHahahahahahahahahaha
[15:18:48] АЗ: …че не исам да губя толкова добър приятел
[15:18:50] АЗ: …..
[15:18:58] КБ: problema s decata A
[15:19:07] КБ: ahahahahahahahahaha
[15:19:08] АЗ: ….а това значи, че по-скоро няма да се сваляме (rofl)
[15:19:20] АЗ: поне не и на тази , иначе не толкова крехка възраст
[15:19:34] КБ: kvo be6e 6te zagubi6 priatel no 6te spe4eli6 priatelka
[15:19:35] АЗ: а иначе и децата ни могат да се проблемни, да ;(
[15:19:37] АЗ: (rofl)
[15:19:37] КБ: ahahahahahahahahahahaha
Песни , които никой не слуша , което ничие ухо не чува.
Аз съм поет в статусите в скайп, скачам пея и танцувам , но сам.
Парти животно , което може да купонясва само със сеебе си.
Откачено талантлив и креативен но в …банята , докато се къпе или бръсне.
Това съм аз.
“ ЗАщотоооо, камиоооон ме блъсна , трактора ме газиии , багер меее товари в една лека кола. „
Защо , мамка му светът, който строя винаги , ама винаги е по-красив от това, в което живея. Защо съм толкова вятърничав, завеяно налудничав , меланхолично разсеян , мечтателно нещастен ?
“ Защото нямаш самочувствие, защото се прегърбваш и защото , еба ли го ?“
- Егати философа се извъди пък ти.
Аман от такива. Но като цяло е така. Важно е да купонясваш , да се радваш , важно е и да намериш себе си, да видиш кое е по-важно и силно от теб , за да го преследваш ,. но и да продължаваш да живееш заедно с това, което имаш, което искаш и най-вече с това, което си.
Айде това е , че вече е много откачено.
Шукарли бей
защо ми стига да видя приятно момиче , ок , красиво момиче, което е добър събеседник и с което се чувствам наистина добре и точно в този момент да се запаля до припадък и вече да се чувствам влюбен ? Може би това е криворазбран опит за свалка, каквато ти така и не правиш баш никога. И само си стоиш вкъщи , пред компютъра, някъде напред-назад. Без да направиш нищо съществено. Ето това е проблем, нещо което е кофти като постановка и което може да превърне тези уж „най-добри“ години в едно постоянно чакане, непрекъснато скачане на полусъединителя , до момента в който не се ожениш за първото момиче, което те изтърпи повече от 15 минути и след това да си задаваш патетичните риторични въпроси – ами какво стана с живота ми, защо вече не ми е хубаво ? Или пък , дори още по зле си останеш такъв един стар ерген , дето съвсем не знае за какво наистина става въпрос а се мисли за умен, помъдрял или може би дори сладък в женските очи. Момичетата не избират „сладките“ мъже, те са с хора, които имат правилния подход. Ако са сладки – още по-добре , но понякога на човек му се яде солено. А много често си остава с горчиво-вкисатото от предишния ден. Ей така , по навик.
пп. от завършека ми нямаше абсолютно никакъв смисъл , ама нейсе
