Малко е странно, че притежателят на блог с гордото име „действай“ се тътрузи с дипломната си работа повече от година, без дори да започне да я пише. Прекарах първата фаза рисувайки различни картинки, чертаейки диаграми и оставяйки всичко за огромни периоди от време, като всеки път започвах отначало.
И така, в крайна сметка не стигнах доникъде. Част от времето прекарах в търсене на „методология“. Демек как да пиша дипломната си работа. В крайна сметка се оказва , че най-добрата методология се нарича дисциплина 
Ако всеки ден отделям поне по два часа в писане ще стане. Въпросът е просто да си седна и да я напиша. Без рисунки и картинки, без помоткване и отлагане. Без лъжи, за да започна нещо по-смислено от това да съжалявам че живота ми не е еди какъв си и прочее неща. (малко в стил „спасителят в ръжта“ се изразявам, но предполагам че е неминуемо.) И така, off to work.
Между другото Ш идва от Шукар
All the same take me away
We’re dead to the world
The child gave thought to the poet’s world
Gave comfort to the Fallen
(Heartfelt, lovelorn)
Remaining, yet still uninvited
Those words scented my soul
(Lonely soul, Ocean soul)
It’s not the monsters under your bed
It is the Man next door
That makes you fear, makes you cry,
Makes you cry for the child
All the wars are fought among those lonely men
Unarmed, unscarred
I don’t want to die a scarless man
A lonely soul
(Tell me now what to do)
I studied silence to learn the music
I joined the sinful to regain innocence
Heaven queen, cover me
In all that blue
Little boy, such precious joy
Is dead to the world
Heaven queen, carry me
Away from all pain
All the same take me away
We’re dead to the world
Dead, silent, constant
Yet always changing
- My favorite view of this world
As he died, he will return to die in me again
Weaving the cloth, giving birth to the Century Child
Who gave his life not for the world but for me
Innocence reborn once more
Nightwish Dead To The World lyrics
наскоро си мислех, че никога не трябва да се разкриваш напълно пред жената, особено когато си слаб.
Една жена иска да е с мъж, който никога няма да я остави да вкуси битовизма на 100%. Никога жена няма да иска да „страда“ истински заедно с мъжа си – по скоро ще потърси друг, който може да и предложи повече.
Това важи в особена сила за неща, които „хронично“ не достигат, а преди това са й били предлагани в изобилие – например ако предишният й приятел е бил романтичен и готов на всичко за нея, човек с който не е спирала да пътува …. а човекът до нея в момента не е такъв. Тогава, според мен, рано или късно, идва голямото Бум-Прас-Клукс-Клас-Клян. (Гео Милев – завинаги в нашите сърца!)
а иначе Песента размазва.
да пием за Анджелина Джоли и всички , които приличат на нея 
Кой върви тъй горд по булевардите,
аз съм мое величество клоунът.
Моля отстранете алепардите,
просто няма нужда от парад.
Аз вървя с моята маска весела,
аз съм моето величество клоунът.
Весела съдба ме е намесила,
в тъжната съдба на този свят.
На мене ми се смеят, но и аз се смея,
по този начин чувствам чувствам, че живея.
Аз съм всъщност само лична публика,
в този свят пренаселен от клоуни.
Аз прелиствам дните като рубрика,
и ги давам в цирка за печат.
На мене ми се смеят, но и аз се смея,
по този начин чувствам чувствам, че живея
Днес започнах деня в размисли над това, в което съм се превърнал – един мързелив геймър, който няма работа и лъже най-близките си хора. След играта с Оги ( игра на хироус , която продължи цяла нощ) , видях , че това е само игра и определено не е по-важна от човешките взаимоотношения. Сънувах, че с миличкото се караме заради игрите – и това ме депресира днес, точно както и мисълта, че няма с кого да изляза. Хубавото днес е че говорих с миличкото и усетих повече от пърхащите пеперудки …:) Утрешният ден трябва да ми донесе повече както в емоционален, финансов , така и в „дипломен” аспект.
Показвай лидерство във всеки момент от живота си. Лидерство е , когато станеш сутрин и направиш закуска за любимия човек, когато станеш и веднага започнеш да учиш или работиш, дори когато ти се играе или чете книга. Лидерство е да знаеш какво трябва и да го направиш. Гении е да правиш нещата и искаш и те да бъдат нещата , които трябва. Гении е да изпитваш и правиш нещата с кеф, да разрешаваш проблеми , да се стремиш и бориш за своя по-добър живот.
Аз лично нямам никакво намерение да се оправдавам пред когото и да било за това , което съм , за изборите, които съм правил , за нещата , които върша. Това е животът , който живея, въпросите и отговорите , които търся и намирам. Само от мен зависи как ще изживея останалите ми дни и не искам да съжалявам за нито една изгубена минута. В момента работа – не достатъчно печеливша , но забавна и богата на емоции работа. Запознавам се, макар и визуално, с интересни и забавни хора и по някакъв начин обменям емоции с тях. Може да се каже, че въпросната работа не е начин за прехрана , нито дори изкарване на пари, но е нещо, което ме обогатява и ми помага да преодолея вътрешните блокове в мен. Понякога емоцията от тази работа е достатъчна да ме направи щастлив, но не винаги е достатъчна да ни даде обяд или да плати сметките. Затова, разковничето е да намеря нещо , което да ме кара да се будя с огън всяка сутрин и да не губя нито минута от своя живот докато реализирам това ,което най-много искам от живота си – да бъда щастлив. А такива моменти ми дават щастие, карат ме да се чувствам още по-добре.
Моите приятели станаха работохолици, а аз престанах да бъда такъв, за да стана безработен ( + безделик по душа?). А каква е причината да стана такъв ? Загуба на мотивация, мързел, изкуствена депресия.
Какво е, когато всичко, за което си се борил една година изчезне в нищото ?
Когато виждаш как всички важни неща в живота ти си отиват постепенно и ти си безсилен да ги спреш?
Отвратително.
Още по-гадно е, когато знам, че аз съм си ги направил така нещата и че аз съм виновен за 99.99% от всички неща. Пряко или косвено. За съжаление твърде дълго се криех зад този 0.01%.Твърде дълго. Твърде дълго смятах, че добрите намерения са достатъчни – напротив те са дори вредни. Особено вредни са когато бездействаш, а намеренията някак си те успокояват. Аз твърде дълго бездействах и се втурвах чак, когато е твърде късно. Твърде дълго бях инертен и сега е може би невъзможно да поправя всичко или каквото и да било.Много често (всеки път) оставях нещата недовършени. Всяко нещо. Много рядко бях спонтанен в истински добрия смисъл на думата. Често бях тъжен без причина. Не успях да дам щастие, нито радост. Не успях да разбера човека до мен, нейните нужди, искания, мечти. Не успях да я направя моя приятелка. Не можах да бъда романтичен и дори днес си признах, че не съм романтичен ( и може би никога няма да бъда). И сега съм на път да я загубя – и Нея и годината.Както и пътя си, целта си.Приятелите постепенно ги загубих.Както и работата си.Както и не знам какво още. Обаче…
Винаги има поне два пътя – да продължиш и да се откажеш. В момента чувствам, че да се откажа е второто най-добро нещо. Но кой иска второто най-добро, особено ако възможностите са само две ? Страхливците. А аз не съм такъв вече.
Гледай сега, пич , трябва да се вдигнеш.
животът е толкова хубав , толкова як , направо marvelous!
НАСЛАДИ МУ СЕ , защото той е за това!
Спри да се сравняваш с другите и го прави със себе си , не губи нито минута и ставай все по-добър всеки ден. Не бягай и прави това, което трябва. Нещата трябва да са готини, забавни, да носят + неща. Ако наистина не живеем по 80 години, то тогава единственото нещо, което има значение е днешният ден.
Утрешният ден още не е дошъл , а миналият е безвъзвратно минал.
А в бъдещето има потенциал за толкова хубави дни – само ако успееш да запазиш фокус и да разглеждаш замъците на днешния ден, докато не разливаш лъжичката за утре. Be smart, като се радваш на живота, на света, на щастието и полета на пеперудата.
Memento Mori и Have Fun !
Действай и бъди промяната, която искаш да видиш.
~~ Чак да не повярваш, че това са думи на уличен шадраван.
Винаги , като малък и по-голям съм мечтал до мен да има момиче, на което да мога да кажа абсолютно всичко, което си мисля в момента. Да мога да споделям всички свежи неща, надежди , мечти и дори съмненията и страховете… Е , няма такъв филм. В крайна сметка всеки човек е сам за себе си и понякога трябва да пестим част от нещата , които стават в тъмните кътчета на главата ни
В крайна сметка , Животът излиза по-важен от всичко – и ние трябва да уважаваме това
