Рiмембър маi сон…
Remember my son, каквото и да стане , слушай повече Горан Брегович, пътувай, 
се, работи , участвай в обмяната на веществата, обичай , мечтай , Живей!
малко Монополи поуки…
ето ти на тебе Казус -
ти ме би предишната игра, при това строейки върху кварталите , които аз бях договорил. Беше болезнено, на всичкото отгоре , преди да ме биеш бе разхвърля по цялата карта и останах гол като пушка насред твойте хотели и квартали …
Следващата игра те победих на косъм , с малко яд, защото за мен беше толкова важно да спечеля , че го приех като предизвикателство , а не като игра..Когато другите двама фалираха ме хвана яд, че не мога да те победя така, за да ти го върна – наистина беше доста болезнена загуба ( не самата загуба , а начина , по който стана ).
Може би, това е един от наистина малкото пъти, когато бях раздразнен, и то само от играта, приех малко или много, ролята на обиденото хлапе от „Не се сърди човече“ или даже Петко от „сърдит Петко, празна му торбата“.
И …всичко това продължи до момента, в който те видях за малко, на твоята камера, която понякога прави всичко оранжево а после лилаво И тогава разбрах, че игрите са само това и нищо повече, че ти си прекрасна и невероятна и със всеки изминал ден те обичам все повече
И да , това е само игра и е невероятно глупаво да и се отдава значение и да , Обожавам те, и да, прекрасна си ми! (hug)
Без страх…
Понякога като загубиш нещо откриваш друго , а например точно Смисъла на живота…. ето това си мислех , че мога да открия ако някой ден те загубя…и че най-вероятно че смисъла ще е точно това – да съм те имал…
И тогава ?
Искам ли да намирам Смисъла с цената на това, че не мога да продължа ?
НЕ! Тогава ?
Тогава идва Страхът, мазен като нещо много по-мазно от баничка, стряскащ и реален , обсебващ …
Тогава ?
Ми не знам, депресия – ако някой ден стане, какво ще правя , как ще съм като роботче, което …. не знам какво
дори не искам да говоря или пиша за това, нали мислите ни определят какво ще стане … а как искам да сме заедно за много дълго , да имаме прекрасни моменти породени от усмихнато слънчице, от лек и неочакван пороен дъжд, който ни прави вир вода и след това си отива, оставяйки ни сякаш току що излизаме от банята, но с дрехи и то на площад Славейков, от изгрева в някоя далечна планина, точно докато съм си мислел как точно в момента няма кафе, но и мамка му , как не ми трябва , защото си толкова красива и единствена, че даваш слънце дори в леко ръмящия ранен ден (въпреки че трябва да е около 15 часа , вече , това да се оспиш насред планината си е постижение , а ние сме добри ) , да те гушкам, целувам , шепна любовни слова…на бебешки език, на езика на Шекспир ( колкото го мога ) или пък с очи ……
и съм Благодарен за това, че ми даваш мечтата, че ми даваш всичко това
Благодаря ти, че те има , че си до мен и да , Благодаря ти , че ми каза, че
Благодаря е отрицанието на страха…
Това да се опитваш да имаш от всичко е голямо предизвикателство. Защото всичко идва със своите условия и изисквания, които дори и сам поставям на себе си. Предизвикателството е да се издържи на ритъма , с който – живееш ,
- обичаш .
работиш…
И то така, че всичко да е добре и . Поне един път седмично отделяй по 2 часа за размисъл и съзерцание, медитация и
наученото днес …
Проблемите в една връзка идват, когато решиш че си направил достатъчно …. Предизвикателството на това, да ти се случват няколко хубави неща едновременно е това, как ще ги съвместиш – и трябва много желание и правилен подход, към всяко от тях. Това е изкуство. Понякога е много важно да останеш сам със себе си, да усетиш вятъра и свободата и след това да се върнеш обратно към хората и нещата, които обичаш, към прекрасния Живот, който понякога просто трябва да се гледа от малко по-далеч.
и … so young & beautiful
….ако тя престане да ме обича?
Как ще продължа, какво ще правя, как ще живея?
Само тези три въпроса ме ужасяват… и затова ще Я обичам, ще бъда exceptional , ще правя красиви неща, така както ги чувствам и ми идват, когато заплаша да стана голям задник ще се връщам обратно към красотата на света и живота , по-далеч от трудностите, работата и проблемите , ще мечтая повече, защото няма мечта, която да е нещо различно от перфектна. и ще те обичам,обичам , обичам и ще правя всичко , което мога а ако не е достатъчно, ще трябва да те гледам как си отиваш, без да плача…..защото явно няма да съм бил достатъчно добър за теб, което би било справедливо …..да не бъдеш с мен, ако не го заслужавам….
а пък аз…. ще правя всичко , за да те заслужавам, за да се обичаме, и ти мен и аз теб, и за да галя косите ти дълго дълго дълго и това е моята мечта, която най-лесно се събира в една дума – Ти!
из „Параграф 22″
цитирам по памет -
„Той се оказа добър, благороден и обичлив. След 3 дни никой не можеше да го понася.“
интервю с един блусар…
мда, направи ми голямо впечатление, даже съвсем буквално си водех записки….беше…слънчево интервю, последното подобно беше с Емил Димитров(?), авторът на Стъкленаа река, който беше казал какво значело щастие(happiness – нещо да се случи) . Въпросният човек , беше на около 30 , свирел на кирара от 4 годишен, на въпроса “ как да се науча да свиря на като теб“ , съвсем искрения и простичък отговор беше – „не можеш“ аз свиря от 4 годишен и продължавам да го правя всеки ден , а хубавите неща стават само с практика. Затова , ако си добър в нещо – keep practising…Това е единственият начин. Каза, че вярва, че музиката се променя, че вече нямало блус в smoking bars, просто защото вече в почти всички заведения не се пуши….че хората винаги ще слушат ББКинг, Моцарт ( и боб Марли ) , но самата музика се променя и той и помага да се развива….
Една от песните им се казва “ When The Fire Hits The Sea“ – вдъхновена от залез в Егейско море, когато слънцето изглеждало голямо колкото половината земя и след това цопнало в морето …
Беше слънчев човек , слънчево интервю в един сладък слънчев следобяд, в който си пращахме смс-и
как хората учат езици…
…ето например един Христо Стоичков, който в първото си интервю едвам му се разбираше ….сега три месеца по-късно говори почти плавно, да с малко дребни.кофти грешки, но всичко му се разбира…
можеби, когато човек иска да направи нещо не трябва да слуша критиците,нито телевизора или новините, трябва само да бъдат сърцето и разума…..малко философски днес, така е то.
ето тъй се прави – шегувайте се с Ицето, той учи езици и футбол в Африка, ето вече не псува, като нищо ще покори и Европа….не България , има твърде много песимисти, Европа. Ще му е тамън за втори път.
За мен разликата е огромна, невероятна , убийствена. Браво, така се прави!
Айде , че вече се оригвам на тримата мускетари
битови вариации на „Приказка за стълбата“…
…той е лош…по-точно ядосан. нещата не се получават и той сумти сърдито и гледа изпод вежди .. тя почти е станала една , защото очите са страховито присвити, като крило на пикиращ японски самолет…. гадно му е…
той е млад програмист, не чак толкова млад….иначе симпатично момче….нуждае се от баня, даже две…всеки от колегите го търси и пита за нещо и той едвам смогва, има чуството че винаги е закъснял…a положението с банята се влошава постепенно, но неумолимо…той не усеща, но въпреки това се дразни още повече …. ку-ку, 18 часа
и …..Баняяяяяяяяяя 
парти тайм! той с умерено щастлива усмивка влиза в банята , гледа се в огледалото и цъка недоволно с език…чака топлата вода….и тогава , о чудо…всичко се променя….
Излиза и се чувства, все едно е изпитал духовно по своята същност преживяване, като че ли се е докоснал до момичето, което обича, като че ли току що е започнал своя нов живот ….разбира че е приемал нещата много по-тежко и ядосано, изведнъж разбира пределно добре колегите си, обещава си да се владеее ( което прави междудругото, но някак си пропуска момента за кратка почивка, с която „да се върне в играта“ ) и да, сега се връща обратно в играта, бак ин Дъ гейм , готов да се справи с малки до средни проблеми – просто защото големите са вече опаковали багажите и тръгнали на почивка извън София …. което е хипер-яката-идея и той сериозно обмисля поне да отиде до северния парк пеша. ей го къде е , току виж намерил дядо за шах
a поуката мисля че е очевидна…
личната хигиена – майка на прогреса !
Pfu
