We can funk

И така – седя си в тази четвъртък сутрин пред ОУ Партиарх Евтимии , отворил съм си лаптопа и слушам Prince от колонките. Подобно нещо преди в Градския транспорт много ме е дразнело , изглеждало ми е твърде циганско и ето че сега го правя…От друга страна това винаги се е случвало в по-фолк контекст  ( т.е. не Prince а да речем Азис)

 

Иначе, от другата страна на кръстовището една  жена проси и когато няма хора, люпи семки. Докато пих кафе я гледах и си представих нещо като корица на списание –жената си изглежда  както сега-  със сиви блестящи обувки(!?) , черна пола на сиви ромбове, предполагам леко опърпана по ръбовете, черна шушлекова шубичка  и черна одърпана и сигурно наследствена забрадка. Като цяло не изглежда много фънки,  но спокойно полата и обувките биха могли да минат за фьешън в съвсем малко-по друга аранжировка.Думата ми беше за корицата на списанието – ето я нея , с нещо като тънка усмивка , гледа загадъчно, едната и ръка е в изящна дантелена ръкавица ,( до над лакътя) и държейки скъпо цигаре пуши с видимо удоволствие.

 

Какъв ли ще е надписа отдолу ?

„Нещата не са такива каквито изглеждат” – става твърде подозрително и твърде анти-насочено, както и боя се,  цялото ми описание досега.J

„Обръщайте внимание на малките радости” ?

Ок, но цигарите са вредни , ужасни за здравето . Както и кафето , всъщност: )

Не става – политически не сме коректни.

„Глътка стил на работното място” ?

Пак не , най-вероятно никога няма да има такава корица –   и ако това не е наистина жалко.

И така , май сам се разубедих за иначе гениалната ми арт идея …

 

„Просто неустоими” ?

Това ми звучи малко по-добре, има известна доза мистичност,  ирония , пропити със слънчевите лъчи на вече пролетното утро , а може би след някоя друга минута ( за някои кафе, ах как им завиждам  ) ден.

 

If u wanna be my baby , come & take my hand …

Много свежа песен на Prince & Maceo ,направо си представям как сме на плажа , извоювали вече така мечтаната финансова свобода , гледайки малките вълнички с по една портокалада и от време на време помагайки за някоя куличка на пясъчното замъче – все пак това си е сериозна работа. Иначе не знам – когато светът е толкова хубав  и свеж, как човек да се хване да работи на някаква хипер-сериозна работа, за много пари в голям офис от стъкло, PVC и гранит, как да обърне гръб на малките радости , как да престане да се усмихва , как да прежали последната останала част от малкото дете , което  е играло с дървени саби, чело е  фентъзи , а по-късно започнало да пие много цейлонски чай… От друга страна такива настроения стават все по-редки и траят все по-кратко – може би нещата стават или вече са станали достатъчно сериозни и ролята на тези моменти е да ни мотивират , заредят с положително настроение и в крайна сметка да ни напомнят , че по-голямата част от нещата , които смятаме за проблем , дори няма да помним след по-малко от 3 месеца. А пък хубавите моменти заслужават да ги помним , защото те носят цялата красота на света и на чудото от това да сме живи , тук и сега (и да сме на не повече от 2-3 места още. Моля, със сините слонове дотук!  ) Хубавите моменти са като едно единствено парченце неочаквано вкусен шоколад – винаги ни изненадват, траят кратко и искаме „Още”. Хубавото е , че „още” винаги ще има – поне докато сме тук, сега и на още максимум 2-3 места. Може би това , което ни трябва за тях е малко по-:) нагласа, стига с тези пари.

 

ps.

 

I’m testing positive for the funk ,

I’l gladly pee in anybody’s cup

And when your cup overflow ….

Кажи ми , не е ли мазно,космическо,прекрасно, свежо , откачено , ненормално,слънчево ?