….трезви размисли на пияна глава :)

Днес разбрах , че за едно момиче “може би ” най-често значи “не” . разбрах , че понякога не  е хубаво да съм нахален, особено ако не искам да разбера точно докъде стигам наистина.Разбрах, че е важно да си естествен и в крайна сметка да не ти пука много ,  много , че красотата си е там , въпросът е дали можеш да я видиш или не. Хора като мен обвързват красивото преживяване с човек, който никога не е до тях, никога не е в наличност, винаги е мечта. Хора като мен винаги са болезненено привързани, влюбени , в илюзия, в човек  (айде за мен – момиче ) , което никога не съществува  или поне никъде другаде  , but in their minds.  И затова са готови да припишат най-невероятни качества, на човека, който в момента харесват, дори стигат до крайност и казват – аз го / я обичам , той е еди какъв си, разбран/а човечен/а и най-вече , различен/а от всички останали . И така, незабелязано от всички този човек се издига в култ , сами го вдигаме на пиедестал от който тя/той може да се разпорежда съвсем свободно, което в крайна сметка се оказва съвсем ugly  ситуация. Най-малкото, защото никой не е щастлив.

А за сметка на мечтите , на всичото това, човек може да се наслаждава на усещането, което получава и прави всеки ден, да , правилно , не е uber , но е истинско, може да се докосне, докато другото е точно толкова кухо, колкото това да си с различна жена всяка вечер – в крайна сметка и двете крайности са лишени от смисъл. Който надали ще намеря утре сутринта