Без страх…
Понякога като загубиш нещо откриваш друго , а например точно Смисъла на живота…. ето това си мислех , че мога да открия ако някой ден те загубя…и че най-вероятно че смисъла ще е точно това – да съм те имал…
И тогава ?
Искам ли да намирам Смисъла с цената на това, че не мога да продължа ?
НЕ! Тогава ?
Тогава идва Страхът, мазен като нещо много по-мазно от баничка, стряскащ и реален , обсебващ …
Тогава ?
Ми не знам, депресия – ако някой ден стане, какво ще правя , как ще съм като роботче, което …. не знам какво
дори не искам да говоря или пиша за това, нали мислите ни определят какво ще стане … а как искам да сме заедно за много дълго , да имаме прекрасни моменти породени от усмихнато слънчице, от лек и неочакван пороен дъжд, който ни прави вир вода и след това си отива, оставяйки ни сякаш току що излизаме от банята, но с дрехи и то на площад Славейков, от изгрева в някоя далечна планина, точно докато съм си мислел как точно в момента няма кафе, но и мамка му , как не ми трябва , защото си толкова красива и единствена, че даваш слънце дори в леко ръмящия ранен ден (въпреки че трябва да е около 15 часа , вече , това да се оспиш насред планината си е постижение , а ние сме добри 
) , да те гушкам, целувам , шепна любовни слова…на бебешки език, на езика на Шекспир ( колкото го мога ) или пък с очи ……
и съм Благодарен за това, че ми даваш мечтата, че ми даваш всичко това
Благодаря ти, че те има , че си до мен и да , Благодаря ти , че ми каза, че
Благодаря е отрицанието на страха…
