малко Монополи поуки…
ето ти на тебе Казус -
ти ме би предишната игра, при това строейки върху кварталите , които аз бях договорил. Беше болезнено, на всичкото отгоре , преди да ме биеш бе разхвърля по цялата карта и останах гол като пушка насред твойте хотели и квартали …
Следващата игра те победих на косъм , с малко яд, защото за мен беше толкова важно да спечеля , че го приех като предизвикателство , а не като игра..Когато другите двама фалираха ме хвана яд, че не мога да те победя така, за да ти го върна – наистина беше доста болезнена загуба ( не самата загуба , а начина , по който стана ).
Може би, това е един от наистина малкото пъти, когато бях раздразнен, и то само от играта, приех малко или много, ролята на обиденото хлапе от “Не се сърди човече” или даже Петко от “сърдит Петко, празна му торбата”.
И …всичко това продължи до момента, в който те видях за малко, на твоята камера, която понякога прави всичко оранжево а после лилаво 
И тогава разбрах, че игрите са само това и нищо повече, че ти си прекрасна и невероятна и със всеки изминал ден те обичам все повече
И да , това е само игра и е невероятно глупаво да и се отдава значение и да , Обожавам те, и да, прекрасна си ми! (hug)
