ти ме би предишната игра, при това строейки върху кварталите , които аз бях договорил. Беше болезнено, на всичкото отгоре , преди да ме биеш бе разхвърля по цялата карта и останах гол като пушка насред твойте хотели и квартали …

Следващата игра те победих на косъм  , с малко яд, защото за мен беше толкова важно да спечеля , че го приех като предизвикателство , а не като игра..Когато другите двама фалираха ме хвана яд, че не мога да те победя така, за да ти го върна – наистина беше доста болезнена загуба ( не самата загуба , а начина , по който стана ).

Може би, това е един от наистина малкото пъти, когато бях раздразнен, и то само от играта, приех малко или много, ролята на обиденото хлапе от „Не се сърди човече“ или даже Петко от „сърдит Петко, празна му торбата“.

И …всичко това продължи до момента, в който те видях за малко, на твоята камера, която понякога прави всичко оранжево а после лилаво И тогава разбрах, че игрите са само това и нищо повече, че ти си прекрасна и невероятна и със всеки изминал ден те обичам все повече

И да , това е само игра и е невероятно глупаво да и се отдава значение и да , Обожавам те, и да, прекрасна си ми! (hug)

И тогава ?

Искам ли да намирам Смисъла с цената на това, че не мога да продължа ?

НЕ! Тогава ?

Тогава идва Страхът, мазен като нещо много по-мазно от баничка, стряскащ и реален , обсебващ …

Тогава ?

Ми не знам, депресия – ако някой ден стане, какво ще правя , как ще съм като роботче, което …. не знам какво

дори не искам да говоря или пиша за това, нали мислите ни определят какво ще стане … а как искам да сме заедно за много дълго , да имаме прекрасни моменти породени от усмихнато слънчице, от лек и неочакван пороен дъжд, който ни прави вир вода и след това си отива, оставяйки ни сякаш току що излизаме от банята, но  с дрехи и то на площад Славейков, от изгрева в някоя далечна планина, точно докато съм си мислел как точно в момента няма кафе, но и мамка му , как не ми трябва , защото си толкова красива и единствена, че даваш слънце дори в леко ръмящия ранен ден (въпреки че трябва да е около 15 часа , вече , това да се оспиш насред планината си е постижение , а ние сме добри ) , да те гушкам, целувам , шепна любовни слова…на бебешки език, на езика на Шекспир ( колкото го мога ) или пък с очи ……

и съм Благодарен за това, че ми даваш мечтата, че ми даваш всичко това

Благодаря ти, че те има , че си до мен и да , Благодаря ти , че ми каза, че

Благодаря е отрицанието на страха…

- обичаш .

работиш…

И то  така, че всичко да е добре и . Поне един път седмично отделяй по 2 часа за размисъл и съзерцание, медитация и

и … so young & beautiful

Само тези три въпроса ме ужасяват… и затова ще Я обичам, ще бъда exceptional , ще правя красиви неща, така както ги чувствам и ми идват, когато заплаша да стана голям задник ще се връщам обратно към красотата на света и живота , по-далеч от трудностите, работата и проблемите , ще мечтая повече, защото няма мечта, която да е нещо различно от перфектна. и ще те обичам,обичам , обичам и ще правя всичко , което мога а ако не е достатъчно, ще трябва да те гледам как си отиваш, без да плача…..защото явно няма да съм бил достатъчно добър за теб, което би било справедливо …..да не бъдеш с мен, ако не го заслужавам….

а пък аз…. ще правя всичко , за да те заслужавам, за да се обичаме, и ти мен и аз теб, и за да галя  косите ти дълго дълго дълго и това е моята мечта, която най-лесно се събира в една дума – Ти!

„Той се оказа добър, благороден и обичлив. След 3 дни никой не можеше да го понася.“

Една от песните им се казва “ When The Fire Hits The Sea“ – вдъхновена от залез в Егейско море, когато слънцето изглеждало голямо колкото половината земя и след това цопнало в морето …

Беше слънчев човек , слънчево интервю в един сладък слънчев следобяд, в който си пращахме смс-и

можеби, когато човек иска да направи нещо не трябва да слуша критиците,нито телевизора или новините, трябва само да бъдат сърцето и разума…..малко философски днес, така е то.

ето тъй се прави – шегувайте се с Ицето, той учи езици и футбол в Африка, ето вече не псува, като нищо ще покори и Европа….не България , има твърде много песимисти, Европа. Ще му е тамън за втори път.

За мен разликата е огромна, невероятна , убийствена. Браво, така се прави!

Айде , че вече се оригвам на тримата мускетари

той е млад програмист,  не чак толкова млад….иначе симпатично момче….нуждае се от баня, даже две…всеки от колегите го търси и пита за нещо и той едвам смогва, има чуството че винаги е закъснял…a положението с банята се влошава постепенно, но неумолимо…той не усеща, но въпреки това се дразни още повече …. ку-ку, 18 часа

и …..Баняяяяяяяяяя парти тайм! той с умерено щастлива усмивка влиза в банята , гледа се в огледалото и цъка недоволно с език…чака топлата вода….и тогава , о чудо…всичко се променя….

Излиза и се чувства, все едно е изпитал духовно по своята същност преживяване, като че ли се е докоснал до момичето, което обича, като че ли току що е започнал своя нов живот ….разбира че е приемал нещата много по-тежко и ядосано, изведнъж разбира пределно добре колегите си, обещава си да се владеее ( което прави междудругото, но някак си пропуска момента за кратка почивка, с която „да се върне в играта“ ) и да, сега се връща обратно в играта, бак ин Дъ гейм , готов да се справи с малки до средни проблеми – просто защото големите са вече опаковали багажите и тръгнали на почивка извън София …. което  е хипер-яката-идея и той сериозно обмисля поне да отиде до северния парк пеша. ей го къде е , току виж намерил дядо за шах

a поуката мисля че е очевидна…

личната хигиена – майка на прогреса !

Pfu